Днес ще пусна свободно теглене на негови ядра с информация прикрепена към тях.

Ето и адреса: http://support.elitsat.net/stuff/

Там ще намерите и някои скриптове.

Изтегляте си последната версия на пача и пишете следното:

cd /usr/src/linux

patch -p1 –dry-run < /path-to-netfilter-layer7-dir/kernel-2.6.20.patch

Ако всичко мине добре значи може да махнете –dry-run и да стартирате наново.

После влизате в сорса на iptables и пишете следното:

patch -p1 –dry-run < /path-to-netfilter-layer7-dir/iptables-1.3/1.4.x.x.patch

Ако всичко мине добре значи може да махнете отново –dry-run и отново да стартирате командата.

Остава да компилирате модула като го маркирате в настройките на ядрото.

Не забравяйте да поставите дефинициите в /etc/.

Ето и един примерен скрипт, който използвам за да маркирам пакети:

• Layer7 example script

Източник: Довромир Добрев

Причината за тази статия, са статиите на VladSun Използване на IPSET, IPTABLES и IPMARK и Оптимизация на iptables и tc правила в www.linux-bg.org и по-точно за да може да се възползваме от тях. Ще си позволя направо да го цитирам:

Причината да се ползва IPMARK или IPCLASSIFY e:

– IPMARK: маркира пакетите, като за стойността на маркера използва стойността на самото IP;
- IPMARK: приема като параметри 3 неща – IP-то по което ще маркираме и 2 параметъра за управление на получения MARK;
- IPMARK: IP-то по което ше маркираме се взима директно от пакета и в зависимост от това дали –addr параметъра е src или dst, се взима съответно src
IP-то или dst IP-то;
- IPMARK: 2-та параметъра за управление на получения MARK реализират побитово И и ИЛИ върху стойността на IP адреса;

Огромното предимство се състой в това, че не се маркира всеки пакет един по един и след това да се задават n на брой филтри в htb-то. IPCLASSIFY е разбработка на VladSun и разликата спрямо IPMARK се състой в това, че не е нужно да се задава филтър, а самият маркиран пакет знае към кой клас се отнася.

Процедурата по пачването на ядрото е както следва:

1. Сваляне на необходимите ни пакети:

– ipset може да го свалите оттук
- iptables оттук
- patch-o-matic-ng оттук
- IPCLASSIFY оттук

2. Копираме свалените пакети в /usr/src и ги дезархивираме

3. Дезархивираме и инсталираме ipset, т.е.

4. Сваляме сорса на ядрото, което искаме да компилираме (в моят случай 2.6.21) и го разархивираме:

5. Копираме IPCLASSIFY в patch-o-matic-ng-20070921/patchlets/ и премахваме iptables

6. Поради факта, че netfilter отказва да включи IPMARK в официалната си версия, трябва да свалим и неофициалните пачове, т.е.

7. Прилагаме пачовете, като изпълним:

Отговаряме с „y“ или натискаме клавиша „Enter“.

8. Задаваме на .IPCLASSIFY-test и .IPMARK-test да са изпълними, които се намират в iptables-1.3.8/extensions/

9. Инсталираме iptables по следният начин:

10. Компилираме си ядрото, следвайки тази статия, като опциите, които трябва да включиме са (пътя до тях е Networking-> Networking options-> Network packet filtering framework (Netfilter)-> IP: Netfilter Configuration):

Честито ново ядро с поддръжка на IPMARK, IPCLASSIFY, IPP2P и IPSET

Източник

Компилирането на ядро под Debian освен по стандартния, може да си извърши и по специфичен за Debian начин, който ще опиша тук. Както ще видите, всичко става много лесно.
Към момента на писане на тази тема най-новото ядро в хранилищата на Debian е 2.6.18, поради тази причина всички примери са свързани с него.

#1 Влезте в конзолата като супер потребител (su)

#2 Инсталирайте чрез apt-get:

#3 Отидете в директорията ‘/usr/src’ и разархивирайте сорса на ядрото:

#4 Влезте в директорията, където е разархивиран сорса:

#5 Изпълнете командата:

Забележка: За предпочитане е да използвате за база ‘config’-a на текущото ви ядро.

#6 Изберете:

и задайте пълния път до файла. Намира се в директорията /boot

#7 Направете настройките, които да се използват при компилирането на новото ядро. Това отнема много време. Препоръчвам да настроите ядрото съобразно наличния ви хардуер, според това дали процесорът ви е Pentium или AMD. Препоръчвам изключване на модулите, които отговарят на хардуер, който не е наличен и никога няма да бъде наличен в конфигурацията ви. Например, ако дъното ви е с чипсет NForce, интегрирайте модула в ядрото. Останалите модули съответстващи на други чипсети ги изключете. Може да изключите и други неща, които едва ли ви трябват – Amateur radio support, SCSI and RAID support и т.н. Просто разгледайте наличните опции и конфигурирайте ядрото според вашата система и нужди. Можете да използвате следните клавиши и клавишни комбинации:

‘Shift+?’ – за да видите описание на избран модул (за какво служи, от какво зависи и др.)
‘/’ – за търсене.

Не интегрирайте поддръжката на вашата видеокарта в ядрото, а я оставете като модул, защото наличните в ядрото драйвери не поддържат 3D ускорение. Ако ги интегрирате, после няма да можете да инсталирате допълнителните модули предлагани от производителя на видеокартата за активиране на 3D.

Като приключите с настройките, запишете конфигурацията.

#8 Изпълнете:

и компилирането на ядрото ще започне. На моята конфигурация процесът протича около 40 мин. и зависи от бързината на системата ви. Ако компилирането прекъсне с някаква грешка, изпълнете:

и започнете наново с

#9 Когато процесът завърши, в предишната директория (в случая ‘/usr/src’) ще бъде създаден файл ‘linux-image-2.6.18_custom.1.0_i386.deb’.
Инсталирайте го по стандартния начин:

#10 За да можете да стартирате новото ядро, изпълнете:

Това е всичко. Само не махайте старата версия на ядрото, преди да се уверите, че новата работи. Ако го направите, после трудно ще успеете да стартирате системата си. Но не е невъзможно, знам от опит
Като завършите с точка ‘#10’ е време да рестартирате компютъра и новото ядро да се зареди. Стискам палци да запали!!!
Ако имате да правите някакви корекции или да питате нещо, просто пишете.