http://debgen.simplylinux.ch/

Ако получавате грешки свързани с PUBLICKEY import можете да ги поправите чрез. Само че вместо тези ключове ползвайте своите…

sudo apt-key adv –keyserver keyserver.ubuntu.com –recv-keys 40976EAF437D05B5 DCF9F87B6DFBCBAE

http://www.linuxappfinder.com/alternatives?page=1

Елементарен пример за сървърна сигурност:

Машина която е предимно storage т.е. от нея се очкава да сервира ftp, rsync, web

Първо се започва с минимална инсталация ама наистина минимална, слагаш после само абсолютно нужните неща:

• ssh
• rsync
• vsftpd
• lighttpd (ngnix, thttpd, boa)

Орязват се всички модули от софтуера които не са необходими
разкарваш модулите от ядрото които не ти трябват (най-добре компилирай си сам ядро)

инсталираш си *задължително* logwatch, rkhunter, denyhosts
може и aide или tripwire но смятам че е малко прекалено

малко оптимизация на кернела, файловите системи и приоритетите и си в играта.

Естествено правилното и сигурното конфигуриране на сървър не шега работа но е това в общи линии.

За да имаме същите фонтове и под линукс трябва да инсталираме msttcorefonts пакета. Този пакет съдържа:

• Andale Mono
• Arial Black
• Arial (Bold, Italic, Bold Italic)
• Comic Sans MS (Bold)
• Courier New (Bold, Italic, Bold Italic)
• Georgia (Bold, Italic, Bold Italic)
• Impact
• Times New Roman (Bold, Italic, Bold Italic)
• Trebuchet (Bold, Italic, Bold Italic)
• Verdana (Bold, Italic, Bold Italic)
• Webding

За инсталация трябва да изпълните следната команда в конзолата

apt-get install msttcorefonts

След инсталацията на фонтовете по принцип трябва да рестартирате системата. Ако не искате да се занимавате с рестартиране просто изпълнете следната команда:

fc-cache -fv

И вече системата ще използва и новите фонтове. Тази команда кешира фонтовете на ново.

1. Oтваряте mozilla-базирания си браузър (при мен е Iceweasel).
2. Paste & Enter в адресната лента:

https://addons.mozilla.org/en-US….+zm.xpi

и го инсталирате… Следователно рестартирате browser-а.

След рестарта ще се появи един прозорец за настройки като:

давате му next и конфигурирате добавката… Избирате си най удобния плайър който искате да го ползвате.

Успех

Маската на подмрежата също се задава чрез точкова нотация в следния вид: 255.255.255.0 Маската на подмрежата се съставя по такъв начин, че след обръщането й в двоична бройна система тя съдържа единици само в тези битови, които са еднакви за IP адресите на всички мрежови интерфейси, участващи в подмрежата.

Например, имаме IP адрес на мрежова карта и той е 192.168.15.3. Нека тази машина се намира в подмрежа с маска 255.255.255.0

192.168.15.3 = 11000000.10101000.00001111.00000011
255.255.255.0 = 11111111.11111111.11111111.00000000

Тогава в същата подмрежа се намират и адресите в интервала 192.168.15.0 и 192.168.15.255.

Адресите, завършващи на 0 и 255 имат специално предназначение в TCP/IP и не се използват за IP адреси на машини.
Практически погледнато маската на подмрежата определя дали две машини могат да обменят информация директно една с друга, или между тях ще се намират посредничещи устройства – маршрутизатори.

Маската на подмрежата разделя адреса на две части: едната от тях се нарича номер на подмрежата, а другата – адрес на хоста. Дефинират се три основни класа IP адреси, достъпни като валидни номера на мрежови интерфейси. Адресните пространства заделени за частни мрежи, които няма да бъдат свързани към Интернет са:

10.0.0.0 – 10.255.255.255
172.16.0.0 – 172.31.255.255
192.168.0.0 – 192.168.255.255

Адресът 127.0.0.1 винаги сочи към локалната машина. Той се нарича адрес за обратна връзка (Loopback address).

Ако мрежата на компанията съдържа например 5 подмрежи, то те могат да бъдат различени една от друга, като се използват 3 бита (23=8) от подмрежата, така тя ще бъде отбелязана с маска на подмрежата например 255.255.255.224.

255.255.255.224 = 11111111.11111111.11111111.11100000

Създавайки такава маска на подмрежа, ограничаваме броя на битовете в IP адресите, които могат да бъдат различни. Така 254 адреса, намиращи се в една единствена подмрежа с маска 255.255.255.0, ние създаваме критерий, изискващ не само първите три октета да са еднакви, но и първите три бита от последния октет също да бъдат еднакви. Това ни дава право да варираме само последните 5 бита. Чрез тяхната промяна получаваме адресите на отделните компютри в дадена подмрежа. Те вече не са 254, а могат да бъдат само 32.

С други думи, поставяйки маската 255.255.255.224, ние отделихме общо 8 подмрежи, всяка от които съдържа по 32 уникални IP адреса.

На практика обаче в горния случай разполагаме с 6 подмрежи и 30 адреса във всяка от тях. Както адресът на мрежата, така и адресът на мрежовия интерфейс не трябва да се състоят само от единици или само от нули, тъй като тези адреси имат специално предназначение.

От друга страна броят на подмрежите винаги е равен на степента на числото 2, намален с 2, защото има два случая на невалидни номера на подмрежи – състоящи се само от единици и състоящи се само от нули.

В крайна сметка, разполагайки с набор от адреси от 192.168.15.1 до 192.168.15.254 с маска 255.255.255.224, ние го разделихмена следните подмрежи и адреси, използвайки маската 255.255.255.224

Комуникацията между различните физически адреси се осъществява посредством т.нар. маршрутизатори. Когато един компютър, използвайки собствената си маска на подмрежа, открие, че компютърът, на който ще предава информация, има различен адрес на подмрежа от неговия (т.е. намира се в друга подмрежа), той предава пакета към маршрутизатора, който се опитва да осъществи пренасянето на информацията към отдалечения компютър.

За изход натиснете ‘q’.

2. cd – сменя текущата директория. Например:

3. ls – показва съдържанието на директорията. Аналог на ‘dir’ в Windows. Например:

За повече детайлност използвайте

4. cp – копира файл или директория. Например:

Ако искате да копирате директория, използвайте опцията ‘-R’. Пример:

5. mv – преместване/преименуване на файл. Например:

6. rm – изтрива файлове и директории. Например:

За да изтриете директория, използвайте опцията ‘-R’, можете да използвате и опцията ‘-f ‘, с която не трябва да подтвърждавате изтриването на всеки файл. Например:

7. cat – извежда съдържанието на даден файл. Например:

8. more – постранично извежда съдържанието на даден файл. Например:

За изход натиснете ‘q’. Също така можете да покажете постранично съдържанието от други команди:

Еквивалент на more е също командата less:

9. scp – копира файлове по SSH по мрежата на друга машина. Пример:

10. tar – архиватор – може да архивира един или повече файлове в един tar файл. Може да се използва и компресия по gzip алгоритъм.За да създадете tar архив използвайте командата:

а за разпаковане:

Ако искате да използвате компресия, просто добавете опцията ‘z’ т.е.

или

съответно.

11. grep – претърсва файл за редове по регулярна критерия. Можете да ползвате и fast grep. Например:

Ако не искате да търсите по регулярна критерия по-удобно е да използвате fgrep вместо класическия grep.

12. find – показва рекурсивен списък на файловете и директориите. При търсене на нещо конктретно използвайте grep.Например:

13. tail – показва съдържанието на последните редове на даден файл:

Ако искате да видите повече, използвайте ключа ‘-n’:

Също така можете да използвате и ключа ‘-f’, за да видите изменението на файла в реално време:

14. head – като tail, само че показва първите редове на даден файл.

15. vi – текстов редактор. Има много различни текстови редактори, като emacs и nano. Практически vi го има на всички UNIX/Linux машини и по тази причина е добре да се знае. За да редактирате даден файл, напишете командата

За да преминете в режим на редактиране, просто натиснете ‘i’. За да излезете и съхраните редактирания файл натиснете ‘ESC’ и след това ‘wq’, а за да излезете без да съхраните файла натиснете ‘ESC’ и след това ‘q!’. Има още милиони други команди, но за елементарна работа тези са достатъчни. За да научите и разберете тези команди, не трябва да се спирате ,защото има още много други команди, които могат да направят работата Ви по-лесна.

Превод от Руски:
http://ylsoftware.com/?action=news&na=viewfull&news=120

Оригинал:
http://www.webpronews.com/experta….ix.html

По подразбиране към apache2 пакета идва и apache2-mpm-worker. Другите пакети, които са налични са:

– apache2-mpm-worker

- apache2-mpm-prefork

За да инсталираме apache2, изпълняваме следните две комади

След като приключи инсталиранто, ще имате основната инсталация на apache2. За да тествате дали всичко работи, отворете някой web browser и напишете

http://youripaddress/apache2-default/

По подразбиране root directory на apache2 е /var/www

Ако искате да я смените, трябва да редактирате /etc/apache2/sites-available/default файла.

Инсталирането на PHP5 поддръжка за Apache2 става, чрез:

След като се инсталира, изпълнете следното

Остана само да рестартираме сървъра със следната команда