sudo dpkg-reconfigure tzdata

успех

както виждате звуковата карта си е там, разпозната от системата. И малко се помъчих и се порових из чичо гугъл намерих решението. И искам тук да го споделя, ако все пак някой се срещне с подобен проблем да си намери лек тук.

Решението е:

Отваряте конзолата чрез „Applications->Accessories->Terminal“
Напишете следващата команден ред в конзолата

Добавете следващия ред в края на файла:

Запишете файла и рестартирайте системата. Сега вече би трябвало да имате звук.

Успех

Този документ е без гаранция от какъвто и да е вид! Искам да кажа, че това не е единственият начин за създаване на такава система. Съществуват много начини за постигането на тази цел, но това е начинът който аз предприемам. Не давам никакви гаранции, че това ще работи за вас!

1 Забележка

Използван е 86_64 (amd64) система. Ако сте на i386 система някои команди ще се различават. Добавил съм поясненията към тази част.

2 Като root

Напишете

3 Смяна на shell по подразбиране

bin/sh е symlink на /bin/dash, както и да е, имаме нужда да е /bin/bash, а не да е /bin/dash. За това правим следното:

4 Изключване на AppArmor

AppArmor е разширение за сигурност (подобен на SELinux), който следва да предоставя разширена сигурност. По мое мнение не е нужно да конфигурирате сигурна система, и то обикновено причинява повече проблеми отколкото предимства. Зареди това го махаме.

Можем да я изключим:

5 Инсталиране na OpenVZ

За да можем да инсталираме OpenVZ трябва да добавим repository в /etc/apt/sources.list

[...]
deb http://download.openvz.org/debian-systs lenny openvz
[...]

и

След като обновимхме базата данни за пакети, за да може да намерим OpenVZ kernel-а от който се нуждаем:

root@server1:~# apt-cache search openvz
vzctl – server virtualization solution – control tools
vzquota – server virtualization solution – quota tools
fzakernel-2.6.24-amd64 – OpenVZ – Meta kernel 2.6.246-fza-amd64 (2.6.24+ovz004.1dso6) on amd64
linux-patch-openvz – OpenVZ – server virtualization solution – Linux kernel patch
vzctl-ostmpl-debian-4.0-amd64-minimal – OpenVZ – OS Template debian-4.0-amd64-minimal
vzctl-ostmpl-debian-4.0-i386-minimal – OpenVZ – OS Template debian-4.0-i386-minimal
vzctl-ostmpl-debian-5.0-amd64-minimal – OpenVZ – OS Template debian-5.0-amd64-minimal
vzctl-ostmpl-debian-5.0-i386-minimal – OpenVZ – OS Template debian-5.0-i386-minimal
root@server1:~#

Както виждате в моя случай ядрото се нарича fzakernel-2.6.24-amd64 (защото съм на 64bit Ubuntu 8.10). Ако вие сте на машина с i386 система името ще изглежда така fzakernel-2.6.24-i386

Сега отворете /boot/grub/menu.lst…

и настройте OpenVZ ядрото по подразбиране. В моя /boot/grub/menu.lst имам следното ядро:

[...]
## ## End Default Options ##

title Ubuntu 8.10, kernel 2.6.27-7-server
uuid a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b
kernel /boot/vmlinuz-2.6.27-7-server root=UUID=a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b ro quiet splash
initrd /boot/initrd.img-2.6.27-7-server
quiet

title Ubuntu 8.10, kernel 2.6.27-7-server (recovery mode)
uuid a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b
kernel /boot/vmlinuz-2.6.27-7-server root=UUID=a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b ro single
initrd /boot/initrd.img-2.6.27-7-server

title Ubuntu 8.10, kernel 2.6.24-6-fza-amd64
uuid a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b
kernel /boot/vmlinuz-2.6.24-6-fza-amd64 root=UUID=a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b ro quiet splash
initrd /boot/initrd.img-2.6.24-6-fza-amd64
quiet

title Ubuntu 8.10, kernel 2.6.24-6-fza-amd64 (recovery mode)
uuid a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b
kernel /boot/vmlinuz-2.6.24-6-fza-amd64 root=UUID=a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b ro single
initrd /boot/initrd.img-2.6.24-6-fza-amd64

title Ubuntu 8.10, memtest86+
uuid a384f789-7b8b-4464-8340-f5fcc73ecc5b
kernel /boot/memtest86+.bin
quiet

### END DEBIAN AUTOMAGIC KERNELS LIST

Което означава че OpenVZ ядрото е на трето място. Броенето страртира с 0, а това го сменяме с 2

[...]
default 2
[...]

Сега ще инсталираме някои OpenVZ потребителски инструменти

Отворете /etc/sysctl.conf и се уверете че имате следните настройки:

и настройките са

[...]
net.ipv4.conf.all.rp_filter=1
net.ipv4.icmp_echo_ignore_broadcasts=1
net.ipv4.conf.default.forwarding=1
net.ipv4.conf.default.proxy_arp = 0
net.ipv4.ip_forward=1
kernel.sysrq = 1
net.ipv4.conf.default.send_redirects = 1
net.ipv4.conf.all.send_redirects = 0
net.ipv4.conf.eth0.proxy_arp=1
[...]

Ако имате нужда да редактирате /etc/sysctl.conf, командата е

Следните стъпки са важни, ако IP адресът на виртуалните машини са от различен subnet от IP адреса на хост системата. Ако не направите това, няма да имате мрежа в виртуалните машини!

Отворете /etc/vz/vz.conf и поставете NEIGHBOUR_DEVS

[...]
NEIGHBOUR_DEVS=all
[...]

рестартирайте системата

Ако системата ви се рестартира без проблеми, значи всичко е наред. След рестарт логнете се пак като root

и

И вашия нов OpenVZ ядро трябва да показва:

root@server1:~# uname -r
2.6.24-6-fza-amd64
root@server1:~#

6 Използване на OpenVZ

Преди да създадем виртуални машини с OpenVZ трябва да имаме шаблон за дистрибуцията за което искаме да използваме в виртуалните машини в /var/lib/vz/template/cache директория. Виртуалните машини ще се създадат от този шаблон.

в

Имаме четири Debian шаблона за да може да инсталираме като следното (вероятно amd64 шаблоните ще са различни за i386 система)

Можете да използвате някой от тези шаблони, можете също да намерите списък на шаблони на този адрес http://wiki.openvz.org/Download/template/precreated

Например искам да използвам на виртуалните си машини Ubuntu 8.04, значи трябва да изтеглия шаблона (template) на Ubuntu 8.04 template

Ако вашата система i386 не можете да използвате шаблон който е за amd64.
Сега ще ви покажа основните команди за използване на OpenVZ
За да настроим VPS от минимален Ubuntu 8.04 template:

За настройка на VPS от vzctl-ostmpl-debian-4.0-i386-minimal template трябва:

101 трябва да е uniqe ID (уникално ID) – всяка виртуална машина трябва да има уникалнo ID. Можете да използвате последната част от IP адресите на виртуалните машини. Например, ако виртуалната машина е с IP адрес 192.168.0.101, можете да използвате 101 за ID.

Ако искате vm да се страртира с системата

За настройка на hostname и IP адрес за vm

Следва да настроим номер на сокети на 120 и да присвоим няколко nameservers на vm

Вместо да използвате определени команди за vzctl можете да редактирате директно конфигурационния файл на VM, която се пази в /etc/vz/conf. Ако идентификатора на VM е 101, тогава конфигурационния файл е /etc/vz/conf/101.conf.

За старт на vm

За настройка на root парола за vm

Сега вече можете да се свържете към vm чрез SSH (пр. PuTTY) или пък командата

За да излезете от конзолата на vm

За спиране на vm

За рестартиране на vm

За изтриване на vm от HDD (преди да се извърши тази процедура първо се спира)

За листване на vms и техния статус

root@server1:~# vzlist -a
VEID NPROC STATUS IP_ADDR HOSTNAME
101 5 running 192.168.0.101 test.example.com
root@server1:~#

За намиране на информация разположена в vm

root@server1:~# vzctl exec 101 cat /proc/user_beancounters
Version: 2.5
uid resource held maxheld barrier limit failcnt
101: kmemsize 593615 1721162 11055923 11377049 0
lockedpages 0 0 256 256 0
privvmpages 2111 2491 65536 69632 0
shmpages 645 661 21504 21504 0
dummy 0 0 0 0 0
numproc 6 11 240 240 0
physpages 1124 1427 0 2147483647 0
vmguarpages 0 0 33792 2147483647 0
oomguarpages 1124 1427 26112 2147483647 0
numtcpsock 2 2 360 360 0
numflock 0 1 188 206 0
numpty 1 2 16 16 0
numsiginfo 0 2 256 256 0
tcpsndbuf 24640 24640 1720320 2703360 0
tcprcvbuf 32768 0 1720320 2703360 0
othersockbuf 4480 21760 1126080 2097152 0
dgramrcvbuf 0 8384 262144 262144 0
numothersock 3 7 120 120 0
dcachesize 53848 57912 3409920 3624960 0
numfile 184 254 9312 9312 0
dummy 0 0 0 0 0
dummy 0 0 0 0 0
dummy 0 0 0 0 0
numiptent 10 10 128 128 0
root@server1:~#

failcnt колоната е много важно, тя трябва да съдържа само нули, ако e обратното, това означава, че VM се нуждае от повече средства, отколкото понастоящем са разпределени за VM. Отворете конфигурационния файл на VM в /etc/vz/conf и намерете съответния ресурс след което рестартирайте VM.

За да можете да намерите повече информация за vzctl командата

7 Връзки

• OpenVZ: http://openvz.org
• Ubuntu: http://www.ubuntu.com
• Основен: Falko Timme

1 Desktop

Отидете на System > Administration > Software Sources:

Въвеждайте вашата парола

В Software Sources прозореца отидете на Updates и изберете Normal releases в Show new distribution releases падащо меню след това затворете прозореца Software Sources.

Сега страртирайте Update Manager (System > Administration > Update Manager)

Update Manager ще ви пакоже че има релейс на нова дистрибуция 8.10. Кликнете на Upgrade бутон за стартиране на обновяване.

Ще се появи прозорец с релейс съобщение за 8.10. Кликнете Upgrade пак.

Настройките за надграждането са готови:

За да започне надграждането кликнете Start Upgrade:

Процес:

Replace /etc/update-manager/release-upgrades:

В края на процеса трябва да махнете obsolete packages пакетите.

Системата трябва да бъде рестартирана (rebooted) за да завърши надстройките, затова кликнете върху Restart Now:

След рестарт вече може да си ползвате новия Ubuntu 8.10 desktop.

2 Сървър

Първо логнете се като root:

След това

и инсталирайте пакета update-manager-core:

Отворете файла /etc/update-manager/release-upgrades…

и променете Prompt=lts на Prompt=normal:

[...]
Prompt=normal

След това

За да стартирате ъпгрейд на дистрибуцията потвърдете, че желаете да направите ъпгрейд:

Do you want to start the upgrade?

2 packages are going to be removed. 48 new packages are going to be
installed. 376 packages are going to be upgraded.

You have to download a total of 242M. This download will take about 6
minutes with your connection.

Fetching and installing the upgrade can take several hours. Once the
download has finished, the process cannot be cancelled.

Continue [yN] Details [d] <– y

В края на ъпгрейд процеса трябва да махнете obsolete packages пакетите:

Remove obsolete packages?

21 packages are going to be removed.

Continue [yN] Details [d] <– y

Сървърът се нуждае от рестарт за да свърши ъпгрейда:

System upgrade is complete.

Restart required

To finish the upgrade, a restart is required.
If you select ‘y’ the system will be restarted.

Continue [yN] <– y

След рестартиране вашия сървър е Ubuntu 8.10

3 Връзки

• Ubuntu: http://www.ubuntu.com/
• Основен: Falko Timme

За да си възстановим grub, можем да използваме следната процедура:

1. Променете в BIOS, компютъра ви да зарежда от CD и сложете първият диск на Debian

2. Преминете към втората конзола, като натиснете alt+F2

3. Създайте нова директория, в която ще монтирате boot дяла (примерно mkdir /mnt/disk)

Заб.: Ако boot дяла ви е на отделен от root дяла, трябва да създадете директория и за него, т.е. mkdir /mnt/boot1

4. Монтирайте root дяла, а ако boot ви е на отделен дял, монтирайте и него, т.е.

където hdX1 ви е root дяла, а hdX2 е boot дяла.

5. Изпълнете chroot за root дяла, т.е.

6. Стартирайте командата grub в конзолата

7. Задайте root дяла, т.е. root (hd0,1).

(hd0,1) се равнява на /dev/hda2. Тука трябва да укажете, кой точно ви е root дяла, като може да го проверите с fdisk -l

8. За да инсталирате grub на /dev/hda, трябва да въведете следната команда

9. Последната стъпка е да напишете exit за да излезете от chroot, да деминтирате монтираните у-ва и да рестартирате

Заб. : т.6, т.7 и т.8 могат да се заменят със следните няколко команди

Същата процедура може да използвате с live CD, като започнете от т.3.
Стъпките са валидни за всички видове дистрота.

Изключително лесен и невероятно полезен инструмент. Той се грижи за автоматичното прибавяне и премахване на необходимите линкове от /etc/init.d.

За пример ще вземем apache2.

Както се вижда, за runlevels 0, 1 и 6 има буквата K в самото начало на линка, а за runlevels 2, 3, 4 и 5, има S. Тези две букви означават Kill и Start. За Debian и Ubuntu, runlevels 2, 3, 4 и 5 са multi-users runlevels. Runlevel 0 е за изключване, runlevel 1 е single user mode, а runlevel 6 е рестарт

1. Добавяне на service

- задаване на подразбиращи се приоритети

Командата изглежда така:

Ето и пример с apache2

- задаване на предпочитани приоритети

Както се вижда default стойността е 20, която е доста различна от 91, т.е. S20 линка се стартира преди S91 и K91 е спрян преди K20.
За да зададем приоритет 91и на Kill и на Start, трябва да изпълним следната команда

- задаване на различни приоритети на Kill и Start

Ако искаме да зададеме Start 21 и на Kill 81, то трябва да изпълним

- задаване на различни стойности за K и S в различте runlevels

Ако искаме да зададем на S в runlevels 2, 3 и 4 стойност 21, а в runlevel 5, стойност 55, както и за К в runlevels 0, 1 и 6, стойност 77, трябва да изпълним

2. Премахване на service

Премахването на service става, като изпълним

Ето и нашият пример с apache2

Също така могат да се използват и конзолните GUI приложения sysv-rc-conf и rcconf.

Тук ще ви представя една много малка, но много полезна програмка с графичен интерфейс, която сложи за добавяне/спиране на услуги, които се стартират автоматично заедно със зареждането на системата. Казва се debian-srv-cp.

Инсталиране:

Ако сте с gnome, ви трябват и:

Стартиране:

Изглежда така:

В лявата й част е списък на услугите, които се стартират автоматично. Скриптовете им се намират в /etc/init.d/
Вие можете да ги: спирате, пускате, рестартирате, както и да ги забранявате, разрешавате или да добавяте нови. Програмката е много полезна за спиране на процеси, които не ви трябват, но се стартират автоматично със системата. Така тя ще се стартира и ще работи по-бързо.

1. Записвате си на диск netinstall на Debian

2. Стартирате си нормалната инсталация, докато стигне въпроса за огледала

- ако сте с pppoe връзка, оставете мрежата за по-късна конфигурация

3. Избирате ‘No“ за избор на огледала

4. Рестартирайте и се логнете с root

-ако сте с pppoe изпълнете

5. Редактирайте вашият sources.list

премахнете всичко и добавете тези редове

6. Изпълнете

7. Избиране и инсталиране на login manager

Видовете са:

- xdm – лесен за конфигуриране и е най-малкият. Недостатък е, че липсва възмоност за смяна на сесията

- gdm – лесен за конфигуриране и добавя библиотеки, които са нужни, ако искате да ползвате synaptic ( графичната обвивка на apt)

- kdm – най-големият и тежък мениджър.

След като вече сте избрали какъв мениджър искате, изпълнявате:

8. Инсталиране на графична среда

Като най-лесна и удобна графична среда, аз препоръчвам Kde или Gnome. За да инсталирате желаната графична среда, изпълнявате

9. Рестартирате и вече трябва да имате работеща Debian Etch система

Забележка: Ако имате проблем с графичната среда, изпълнете

Всъщност Debian начина е логичен и работи много добре. Първо въведете правилата, който искате и ги проверете с командата:

iptables –list

Ако показаните правила удовлетворяват нуждите ви, то тогава ги запазете някъде. Примерно /root/firewall.conf

iptables-save > /root/firewall.conf

След това създайте скрипт, който ifupdown да зарежда при boot на компютъра

echo ‘#!/bin/sh’ > /etc/network/if-up.d/iptables
echo „iptables-restore < /root/firewall.conf“ >> /etc/network/if-up.d/iptables
chmod +x /etc/network/if-up.d/iptables

Остана само да рестартирате и да проверите дали правилата са активни (използвайте iptables –list)

Ако не искате скрипт за стартиране може, вместо скрипта, да се добави един ред в /etc/network/interfaces

pre-up /sbin/iptables-restore < /root/firewall.conf

Освен тези описани начини има и дръг начин за запазване на правилата на Iptables и ip_forward

Предполагаме че имате описани правила за iptables и сте задали 1 за рутиране на трафика на ip_forward но след рестарт изчезва всичко описано. За да запазите правилата за iptables създаваме един скрипт който съдържа правилата. Например: firewall.sh и ни е на /root/firewall.sh

Копираме файла на /etc/init.d/

#cp /root/firewall.sh /etc/init.d/

А за да запазим правилата за рутиране след рестарт

1 – Отваряме файла /etc/sysctl.conf

#nano /etc/sysctl.conf

2 – Добавяме следните редове в файла и записваме:

net.ipv4.ip_forward = 1
net.ipv4.ip_local_port_range = 1024 32768

Източник: частично от MyfreeSoft

За целта смятам да използвам Postfix, Courier imap/pop3, MySQL

1. Инсталираме необходимия софтуер
apt-get install postfix postfix-mysql postfix-doc
apt-get install courier-authdaemon courier-authmysql courier-pop courier-pop-ssl courier-imap courier-imap-ssl
apt-get install postfix-tls libsasl2 libsasl2-modules libsasl2-modules-sql openssl

* Ако вече имате mysql сървър пропуснете реда отдолу!
apt-get install mysql-server-5.0

2. Създаваме таблиците в mysql сървъра
* Ако вече имате mysql сървър пропуснете реда отдолу! Той просто ще сложи root парола на mysql ако вече няма такава…
mysqladmin -u root password <парола>като замените <парола> с паролата, която бихте искали да ползвате

Създаваме базата данни ‘mail’
mysqladmin -u root -p create mail
Сега се логваме като root в mysql сървъра за да създадем необходимите ни таблици…
mysql -u root -p
След като се логнем изпълняваме следните команди в конзолата на mysql-a
grant select on mail.* to mail_admin@localhost identified by '<парола>';
flush privileges;
USE mail;
Сега създаваме следните таблици: domains, forwardings и users
CREATE TABLE domains (domain varchar(50) NOT NULL, PRIMARY KEY (domain) ) TYPE=MyISAM;
CREATE TABLE forwardings (source varchar(80) NOT NULL, destination TEXT NOT NULL, PRIMARY KEY (source) ) TYPE=MyISAM;
CREATE TABLE users (email varchar(80) NOT NULL, password varchar(20) NOT NULL, PRIMARY KEY (email) ) TYPE=MyISAM;

Сега създаваме 4 файла в папката “/etc/postfix”, които ще използваме за да насочваме mail сървъра да чете виртуалните кутии от mysql сървъра…
cd /etc/postfix
touch mysql-virtual_domains.cf
touch mysql-virtual_forwardings.cf
touch mysql-virtual_mailboxes.cf
touch mysql-virtual_email2email.cf

Време е да редактираме файловете! Добавете следните редове във файловете:

mysql-virtual_domains.cf

user = mail_admin
password = <парола>
dbname = mail
table = domains
select_field = ‘virtual’
where_field = domain
hosts = 127.0.0.1

mysql-virtual_forwardings.cf

user = mail_admin
password = <парола>
dbname = mail
table = forwardings
select_field = destination
where_field = source
hosts = 127.0.0.1

mysql-virtual_mailboxes.cf

user = mail_admin
password = <парола>
dbname = mail
table = users
select_field = CONCAT(SUBSTRING_INDEX(email,’@’,-1),’/’,SUBSTRING_INDEX(email,’@’,1),’/’)
where_field = email
hosts = 127.0.0.1

mysql-virtual_email2email.cf

user = mail_admin
password = <парола>
dbname = mail
table = users
select_field = email
where_field = email
hosts = 127.0.0.1

Сега трябва да променим правата на файловете, за да немогат да бъдат четени от който и да е потребител.
chgrp postfix /etc/postfix/mysql-virtual_*.cf
chmod u=rw,g=r,o= /etc/postfix/mysql-virtual_*.cf

Време е да създадем потребител ‘vmail’ в който ще се записват писмата
groupadd -g 5000 vmail
useradd -g vmail -u 5000 vmail -d /home/vmail -m

Отваряме файла “/etc/postfix/main.cf” за редактиране и променяме следните неща:

inet_interfaces = all
myhostname = mail.domain.com # променете domain.com с вашия домейн
mydestination = $myhostname, localhost.$mydomain, localhost
mynetworks = 127.0.0.0/8, 192.168.0.0/8 # избройте ip адресите които ще могат да изпращат и получават email-и през вашия сървър
virtual_alias_maps = mysql:/etc/postfix/mysql-virtual_forwardings.cf mysql:/etc/postfix/mysql-virtual_email2email.cf
virtual_mailbox_domains = mysql:/etc/postfix/mysql-virtual_domains.cf
virtual_mailbox_maps = mysql:/etc/postfix/mysql-virtual_mailboxes.cf
virtual_mailbox_base = /home/vmail
virtual_uid_maps = static:5000
virtual_gid_maps = static:5000
smtpd_sasl_auth_enable = yes
broken_sasl_auth_clients = yes
smtpd_recipient_restrictions = permit_mynetworks, permit_sasl_authenticated, reject_unauth_destination
smtpd_use_tls = yes
smtpd_tls_cert_file = /etc/postfix/smtpd.cert
smtpd_tls_key_file = /etc/postfix/smtpd.key

Нека направим малък тест… ще рестартираме postfix daemon-а
/etc/init.d/postfix restart
postfix check

Сега създаваме файла “/etc/postfix/sasl/smtpd.conf” за да насочваме postfix откъде да чете потребителите и паролите им
touch /etc/postfix/sasl/smtpd.conf
и във файла записваме:

pwcheck_method: auxprop
auxprop_plugin: sql
mech_list: plain login cram-md5 digest-md5
sql_engine: mysql
sql_hostnames: 127.0.0.1
sql_user: mail_admin
sql_passwd: <парола>
sql_database: mail
sql_select: select password from users where email=’%u@%r’

Променяме правата на файла:
chown root:postfix /etc/postfix/sasl/smtpd.conf
chmod u=rw,g=r,o= /etc/postfix/sasl/smtpd.conf

Продължаваме със създаването на няколко сертификата:
openssl req -new -outform PEM -out /etc/postfix/smtpd.cert -newkey rsa:2048 -nodes -keyout /etc/postfix/smtpd.key -keyform PEM -days 3650 -x509
Ще Ви бъдат зададени няколко въпроса. Попълнете ги според Вашите нужди…

Отваряме файла “/etc/courier/authmysqlrc” за редактиране и коригираме следните линии:

MYSQL_SERVER localhost
MYSQL_USERNAME mail_admin
MYSQL_PASSWORD <парола>
MYSQL_PORT 0
MYSQL_DATABASE mail
MYSQL_USER_TABLE users
#MYSQL_CRYPT_PWFIELD (comment this out)
MYSQL_CLEAR_PWFIELD password
MYSQL_UID_FIELD 5000
MYSQL_GID_FIELD 5000
MYSQL_LOGIN_FIELD email
MYSQL_HOME_FIELD “/home/vmail”
#MYSQL_NAME_FIELD (comment this out)
MYSQL_MAILDIR_FIELD CONCAT(SUBSTRING_INDEX(email,’@’,-1),’/’,SUBSTRING_INDEX(email,’@’,1),’/’)

Рестартираме courier-а:
/etc/init.d/courier-authdaemon restart
и проверяваме дали всичко е наред пишейки:
telnet localhost pop3
ако получим отговор “+OK Hello there.” значи всичко е наред!

Сега ще създадем примерна виртуална кутия за да тестваме сървъра:
mysql -u root -p
INSERT INTO `domains` (`domain`) VALUES ('virtual.mail');
INSERT INTO `users` (`email`,`password`) VALUES ('user@virtual.mail','pass');
QUIT;

Сега ще проверим дали всичко е наред, като изпратим email на user@virtual.mail
За целта ще се свържем към smtp сървъра използвайки telnet:
telnet localhost 25
след като се свържете пишете
[code]ehlo localhost[/code]
и трябва да получите следните линии

250-mailtest
250-PIPELINING
250-SIZE 10240000
250-VRFY
250-ETRN
250-STARTTLS
250-AUTH LOGIN PLAIN DIGEST-MD5 CRAM-MD5
250-AUTH=LOGIN PLAIN DIGEST-MD5 CRAM-MD5
250 8BITMIME

време е да изпратим примерния email
[code]mail from:<test@kostanev.com>[/code]
трябва да получим

250 Ok

после пишем
[code]rcpt to:<user@virtual.mail>[/code]
пак получаваме250 Okпишем
data
и получаваме

354 End data with .

сега пишем съобщението:
Hello! Tova e testov email.
.
получаваме

250 Ok: queued as ABC1D1C123

* ABC1D1C123 99,9% ще е различно при вас

и пишем
quit
за да излезнем от telnet връзката към smtp сървъра!

Сега ще направим проверка на лог файла за да видим дали всичко е OK
tail -n 10 -f /var/log/mail.log
ако имате редовете

Jul 24 21:48:28 myserver postfix/smtpd[9119]: connect from myserver[127.0.0.1]
Jul 24 21:48:48 myserver postfix/smtpd[9119]: F2C1B47BD: client=myserver[127.0.0.1]
Jul 24 21:48:52 myserver postfix/cleanup[9144]: F2C1B47BD: message-id=<20040724194842.F2C1B47BD@myserver>
Jul 24 21:48:52 myserver postfix/qmgr[9117]: F2C1B47BD: from=, size=313, nrcpt=1 (queue active)
Jul 24 21:48:52 myserver postfix/virtual[9148]: F2C1B47BD: to=, relay=virtual, delay=10, status=sent (delivered to maildir)

Изпълнете командата
find /home/vmail
и трябва да получите нещо от рода

/home/vmail/virtual.test
/home/vmail/virtual.test/user
/home/vmail/virtual.test/user/tmp
/home/vmail/virtual.test/user/cur
/home/vmail/virtual.test/user/new
/home/vmail/virtual.test/user/new/1114511715.V801I7400b.your.server

Ами честито! Вече се предполага, че трябва имате работещ mail сървър. Ако желаете да слагате разни (лично за мен не ефикасни) спам защити можете да потърсите информация за clamav, spamassassin, amavisd и т.н.

Ако желаете можете да ползвате webmail клиент. Някой добри и свободни за употреба са IlohaMail, SquirrelMail и т.н.

Източник